В продължение на първата част, искам да ти разкажа първо още малко за теорията на Джоузеф Пайн (Joseph Pine) и Джеймс Гилмор (James Gilmore), описана много подробно в книгата им The Experience Economy, updated edition, Harvard Business Review Press, Boston, Massachusetts.

В икономиката на преживяванията се говори за това, че когато си някъде, ти преживяваш случващото се по няколко основни начина:

1. Пасивно или активно, според участието ти в случващото се[1]
2. Абсорбиращо или потапящо, според връзката ти с това преживяване[2]

При пасивното участие можеш просто да се забавляваш, без да участваш пряко и лично в случващото се. Можеш да възприемаш нещата около себе си естетски, наслаждавайки се на преживяването. Например когато гледаш хубава картина или слушаш произведение. За разлика от него, при активното преживяване, участваш в него. Единият вариант е вместо просто да се забавляваш, да научаваш много интересни нови неща. Другият е, вместо само да се наслаждаваш естетски на случващото се, да се включиш лично и така да се потопиш в преживяването, че да забравяш останалия свят.  При абсорбиращата връзка с  преживяването, се забавляваш и научаваш нови неща и позволяваш на събитието да навлезе в теб през сетивата ти. Като контрапункт, при потапящата изпитваш естетско удоволствие, сякаш се потапяш в случващото се и реализираш бягство от действителността.

Графично тези неща изглеждат така:

Най-интересните преживявания и най-запомнящите се са микс от тези варианти. Точно за такъв пример започнах да разказвам в първата част на тази статия- готварският курс на шеф Хайнц фон Холцен (Chef Heinz von Holzen), собственик на вилното селище Rumah Bali (Рума Бали) и ресторантите Bumbu Bali (Бумбу Бали), изтъкнат главен готвач, работил за големи вериги като Ritz Carlton, Hyatt и Hilton и много харизматична личност.

Той ни организира страхотен кулинарен „спектакъл“, в който ние самите бяхме хем публика, хем актьори. Разказваше ни интересни неща, демонстрираше, ние опитвахме, смесвахме, бъркахме, и много се смяхме с тънкото му чувство за хумор. Но освен чистото забавление от сърце, получихме много интересна информация за бита и културата на хората от о-в Бали, за традиционната кухня, за различни готварски техники и трикове. Изключително забавно преживяване, обогатено с образователна стойност.

Разбрахме още нещо от голяма социална значимост. Г-н Холцен има проект, посветен на една много важна за него кауза. Той се опитва да помогне на работниците, които добиват сяра от о-в Ява.

Сярата и серните съединения са широко използвани за производство на всякакви продукти за ежедневието- за клечки кибрит, за избелване на хартия, за перилни препарати, като консерванти, за производство на цимент, инсектициди, стъкло, лекарства, барут и много други. Едно от най-големите находища е при вулкан на о-в Ява, където работниците я добиват по най-примитивен начин, увреждащ значително здравето им. Цели поколения са в плен на този тип професионално занимание, което ги обрича на кратък живот пълен с болка и страдание.

Шеф Хайнц търси подкрепата на различни хора и организации за разработване на иновативни начини да се облекчи техния труд, без да им се отнема възможността да се препитават. Говори ни разпалено за това какво е постигнал досега и къде би искал да стигне.  Във вилното му селище имаше на няколко места сложени кошници, като тези на явайците, пълни със серни блокове, за да можем сами да се уверим колко са тежки.

Ако се интересуваш повече от този благотворителен проект, посети сайта https://www.ijenassistance.com

Друго любопитно нещо, което ми разказа шеф Холцен е, че големият плод, колкото диня, с форма на круша и кора с меки шипове е Jackfuit. Аз го бях виждала само нарязан в чиния и знаех, че е много вкусен. Не го бях виждала в природата  и не знаех, че като го разрежеш докато го почистваш, за да стигнеш до ядивната мека част трябва да минеш през дебела обвивка, която лепне като лепило. Ама истинско лепило- колкото повече се опитваш да го миеш с вода, толкова по лепкаво става. Само с олио може да се почисти. Докато си обядвахме с вкусните манджи, които бяхме сготвили, той помоли специално заради мен да донесат един цял плод, разряза го пред мен и лично имах удоволствието да задоволя любопитството си относно тези факти. Залепих си всички пръсти, голям смях падна! Какво по-голямо активно участие в преживяване от това? 😊

Освен че попивахме интересна образователна информация от нашия домакин, научихме много неща  един за друг. Имаше хора от Австралия, Китай, САЩ, Швейцария, аз бях от най-екзотичната държава според останалите. Не бяха срещали друг човек от България досега. Професиите на тези хора бяха най-разнообразни- застрахователни агенти, финансисти, дизайнери, компютърни инженери. Бяхме пъстра забавна компания, разказваща забавни истории за събития и места по света.

Пайн и Гилмор съветват, ако искаш услугата, която предлагаш да бъде забележително и запомнящо се преживяване за клиентите, да се премахнат всички причини за негативни случки и спомени. [3] Това беше спазено и тук. Никакви рискове не бяха допуснати за безопасността на гостите. Шеф Холцен съвсем спокойно ни обясни, че няма да ни даде да ползваме ножове, тъй като никой от нас не беше професионален готвач. Освен това, не припарихме до горещи съдове и уреди.

Всички продукти бяха предварително нарязани, ние ги смесвахме по негови рецепти, мачкахме, разбърквахме, сгъвахме, а помощниците му от кухнята на Bumbu Bali, ги пържеха, варяха, смилаха. Даже свихме нещо като сарми от бананови листа, с рибен пълнеж. Изглеждаше лесно, пък бая листа изпокъсахме и доста криви сарми излязоха. 😊 Не е като да правиш нашенските зелеви или лозови. 😉

Докато нашият инструктор бъркаше с два пръста в мелачката, за да подпомогне по-бързото и качествено избутване   на продуктите през нея обясни, че преди тези два пръста са били по-дълги, но в резултат на това упражнение вече не са. Естествено пръстите му си бяха съвсем наред- просто още една от неговите симпатични шегички. 😊

Дали беше естетско преживяването- определено! Толкова цветове, форми, вкусове и аромати, каквито в Европа не могат да бъдат опитани и видени бяха пред очите, в ръцете ни, на небцето ни, в носа ни в продължение на няколко вълшебни часа. Дали избягахме от действителността? Ние не усетихме как мина времето. Докато се шегувахме, смесвахме, бъркахме, опитвахме, похапвахме, пийвахме и се радвахме на новите си знания, стана 16ч следобед. Цели 10 часа запомнящо се удоволствие и забавление!

Накрая всеки, който искаше да готви вкъщи балийска кухня по рецептите, с които ни снабди нашия учител, можеше да си купи готови смески, специално направени от него, за да можем да отнесем автентичния балийски вкус и аромат у дома- в Европа, Америка, Австралия, Азия. Т.е. имахме възможност да си вземем готварски сувенири от това събитие или както ги наричат в Икономиката на преживяванията memorabilia.

Оценка на 5D Сензографа за Готварския курс на шеф Хайнц фон Холцен, по всички сетива- максимални 5 сърца ❤️❤️❤️❤️❤️! Благодаря ти шеф Холцен за запомнящото  се преживяване!

Ако вече те сърбят ръцете да си направиш резервация за вила в Rumah Bali, действай направо тук в карето. Гарантирам ти, че си запазваш всички genius отстъпки и привилегии. Аз така си буквам моите престои.

Booking.com


[1] Дефиниция от книгата The Experience Economy (Икономика на преживяванията), updated edition, Harvard Business Review Press, Boston, Massachusetts, by Joseph Pine and James Gilmore

[2] Дефиниция от книгата The Experience Economy (Икономика на преживяванията), updated edition, Harvard Business Review Press, Boston, Massachusetts, by Joseph Pine and James Gilmore

[3] The Experience Economy, updated edition, Harvard Business Review Press, Boston, Massachusetts, by Joseph Pine and James Gilmore
В случай, че искаш да научиш повече за икономиката на преживяванията, за твое удобство слагам  линковете на предишните си статии тук:

1. Има ли клиентът винаги право?
2. Какво е икономиката на преживяванията и къде може да се наблюдават добри примери в България?
3. Икономиката на преживяванията в действие с готварския курс на шеф Хайнц фон Холцен на остров Бали- Част 1

Как да стигнеш дотам?

Ако искаш да се възползваш от добри цени за билети на Qatar Airways, провери за промоции през този QR code. Ние така си взехме билети на много добри цени.

Ако вече си на острова, за да стигнеш до Bumbu Bali 1, Bumbu Bali 2 и  Rumah Bali, Bali, Nusa Dua, използвай картата като натиснеш върху червените карфици в картата и след това избереш упътвания:

За повече ревюта от мен относно ресторанти, хотели, както и други места по света и у нас, разгледай всички категории на  placescases.com