Рубриката At Home се появи в разгара на пандемията и затварянията вкъщи. Чрез нея placescases.com се опитва да покаже, че дори вкъщи човек може да се пренесе на различно интересно място, на някое вълнуващо събитие.

Продължавам рубриката с ревюта за филми и сериали по официалните платформи. Вече ти разказах за Don’t Look Up по Netflix и And Just Like That по HBO. Сега ще стане дума за един стар сериал, който има нов сезон.

Сериалът Еуфория се завърна по HBO с втори сезон и любимата на всички тийнс и деца певица и актриса, Зендая, отново е в него. Обаче, бързам да отправя едно сериозно предупреждение към всеки родител. Колкото и да те моли детето ти да му пуснеш достъп до Еуфория по HBO GO или да го гледат по кабелната телевизия, щото в него е Зендая, не се поддавай, освен ако не е вече на 17-18г. Защо мисля така? Просто продължи да четеш по-надолу.

Втори сезон на Еуфория още с първата фраза и първата сцена стартира едновременно с цинизми, насилие, кръв, секс, наркотици и куп други стряскащи неща. В световната филмова база imdb повечето държави са го обявили за 18+, само Полша, неизвестно за мен и смайващо са го дали за 12+.

За първи сезон накратко мога да кажа, че ни показват живота на група тийнс в гимназиалния курс, които сякаш живеят в  кошмар. Всички са психически травмирани по един или друг начин, на всички им се случват житейски драми, които те сами си причиняват в повечето случаи. Живеят така, сякаш суперегото им е ампутирано и са подчинили изцяло действията си на изригналото си Аз. Филмът показва как нарушените човешки взаимоотношения в семейството и обществото водят до пагубни резултати при подрастващите. Някой мъдрец беше казал, че за да отгледаш дете е нужно цяло село. В този сериал селото е сериозно увредено- взаимопомощ няма, всеки е в собствения си балон от проблеми, с които изобщо не може да се справи. Героите сякаш се въртят в омагьосана спирала, която като 9-те кръга на ада само ги запраща в следващия по-долен кръг, без да им предлага алтернатива за измъкване.

Ако питаш защо човек изобщо да се занимава да го гледа това чудо веднага отговарям, че сериите са майсторски направени. Камерата сякаш те засмуква като аватар, в който влизаш, за да станеш пряк свидетел на действието и да съпреживееш драмата на героите. Разказът е силно визуален и брутално реалистичен, направо стряскащ и скандален. Актьорите са изключително добри. Зендая, гледал си я може би в The Greatest Showman, Dune, Spiderman, умее да се превъплъщава в какви ли не персонажи. Тук е тийнейджър със зависимост от дрогата, която се бори с проблемите си и постоянното изкушение да започне отново да злоупотребява. Единственият й лъч светлина и надежда е най-добрата й приятелка, друг проблемен тийнейджър, с която завързва и сексуална връзка.

Другото, което силно впечатлява е оригиналния грим, като тук не става дума за преобразяващ грим, а естетски грим като художествено произведение.

Още една причина да гледаш е, че създателят на филма е Sam Levinson, който е син на легендарния Barry Levinson. Не знаеш кой е Бари Левинсън? Ако си гледал/а Rain Man с Том Круз и Дъстин Хофман, Bugsy с Уорън Бийти, The Wizard of Lies (Магьосникът на лъжите) с Робърт Дениро и Мишел Пфайфър, Перфектната буря с Джордж Клуни, значи го знаеш. Интересно е да видиш дали талантът тук се е предал веднага на следващото поколение, а не през поколение, както се твърди анекдотно. Сам разказва собствените си преживявания, защото той самият е имал проблеми с дрогата. Та оттам и реалистичното повествование във филма.

Освен тийн драми и душевни травми, в сериала има малко гангста, малко трилър, малко психария, даже хумор, обаче увлича и загледаш ли го, не ти се ще да спреш. Интригуващо започва и втори сезон с мега яка баба-наркодилър, която като я попитат нарко-контрагентите й, защо води дете на сделките с тях (става дума за внука й, 6-7 годишен хлапак), обяснява че това не е дете, а нейният бизнес партньор.

Препоръчвам да пробваш Euphoria. Усеща се като газирана, леко горчива напитка, с много малко сладко, пиперлива и кисела едновременно, обаче от която оставаш жаден, пиеш още, но не се замайваш, а изтрезняваш.

Не е нужно да продължиш да го гледаш, ако усетиш, че много те напряга, но си заслужава да помислиш каква точно е причината. Дали само суровостта на разказа и визията ти смущава съзнанието или това, че е породил у теб съмнения дали познаваш достатъчно добре детето си, особено ако в тийн възраст, дали го виждаш в истинската му светлина или само това, което ти се иска да видиш или пък то иска да видиш. Дали не забелязваш само недостатъците му, които изострят собствените ти страхове и те карат да изкрейзваш и дали се сещаш да си напомняш, че това е съществото, което най-много обичаш преди да започнеш поредната тирада от критики. Ако филмът те е накарал да се замислиш дали контактуваш достатъчно с него, дали му предлагаш винаги безкористно и неосъдително вниманието си, с достатъчно емпатия, готовност за подкрепа, без прекомерна взискателност и най-важното с безусловна любов към него, значи си е заслужавало да го гледаш.

Следи рубриката At Home, ако предпочиташ да прочетеш неангажиращи лековати, бързо-четящи се ревюта за филми и сериали, без дълбоки анализи и претенции за широки познания от областта на седмото изкуство, за които се чудиш дали да им дадеш шанс да ги гледаш.