Какви сили се съединиха по случай рождения ден на Багри?
Честит рожден ден, Багри! Бъдете все така устойчиви, креативни и обединени със съмишленици в каузата ви!
Placescases.com отиде на специална вечеря с дегустационно меню, не от кого да е, а от онзи Бойковския, Георги- бунтарят в българската кухня, дето няма филтър на изказа, нито пък на фантазията в гастрономията. В манджите си е също толкова дързък и провокативен, като писанията си във Face-а.?
Багри наименоваха специалната вечеря „Съединението прави силата“, за да обявят, че вече Георги Бойковски им е главен готвач. На мен ми хареса названието на менюто: Б ‘н Б. Естествено ,че идва от стилистиката на любимия на Жоро рап. Аз откривам и други препратки: Б като Багри, Б като Бойковски, Б като „Браво, Бе!“ , Б като „Бе, гле’йте си работата, баламурници!“, всичко може да се очаква от Б. 😉
Като продължение на досегашната политика за устойчиво развитие, подкрепа на българското фермерство, различността и нестандартното, и тази вечеря ни провокира, изненада, развълнува, нахрани и развесели!
Реферирам към любимата си теория на Джоузеф Пайн и Джеймс Гилмор- Икономиката на преживяванията. Тази вечеря беше преживяване, което запомнихме и сега с удоволствие разказвам за нея.
Ако искаш да прочетеш повече за Икономиката на преживяванията, разгледай публикациите в тази категория на блога.
Припомням, че според Пайн и Гилмор, едно преживяване, за да бъде запомнящо се за клиента, то трябва да притежава 4 основни качества: да бъде забавляващо, естетско, образователно и бягство от действителността. На английски това звучи така: entertaining, aesthetic, educational and escapist. Този вълшебен микс се получава когато заведението обслужва клиентите си така, сякаш поставя интерактивна театрална постановка, в която клиентите са хем публика, хем актьори.
Ако ти е интересно да разбереш какъв театър изнесоха Георги Бойковски и неговият екип на сцената на Багри, продължи да четеш.
Време за гледане на филма: 3:21 мин.
Защо вечерята „Съединението прави силата“ беше забавляващо преживяване?
Чудя се откъде да започна. То беше един процес- от началото до края entertainment.
От вратата ни започнаха с коктейли, кой от кой по-интересни и по- хубави. Още помня как в Кармаре ни поднесоха от вратата коктейл с инфузия на паламуд. Падна ми шапката тогава! За коктейлите повече ще научиш по-надолу в ревюто.
Чакай, като споменах Кармаре, скоро пак отваря и пак Георги Бойковски е главен готвач. Сега обаче ще тъче на 2 стана. Как ще го съчетава с ТВ изявите и новите проекти дето ги мисли, само той си знае. Дано има добри су-шефове.
Ако се чудиш какво ще прави Антон Васев, предишният главен готвач на Багри, той пък сега е в Космос. Абе страшни рокади и не само с готвачите. ANDRe вече е в бившия Банкович на ул. „Аксаков“, Джун Йошида от Щастливото прасе вече не е статичен, а мобилен, обаче пък Кармаре си отваря на същото място.
Връщам се обратно към дегустационната вечеря на рождениците.
Изброявам най-забавните моменти, не по градация, а по ред на сервиране:
- Нитро пуканки. Ледени гранулки от лакто домати. Да, Георги обича този термин-лакто. Това е модерна в момента в цял свят техника, но е стара колкото света, с една дума ферментация, която той прави със всякакви благодатни за нея продукти- ягоди, малини, гъби, домати. Много хубаво си партнираха с крокмача тези пуканки.
Какво е крокмач ли? Типично български продукт, който се прави от овче мляко, вари се със сол и така се консервира. Веднъж даже Георги ми обърна внимание, че само от това мляко може да се направи, защото само то има нужната масленост.
Валери Нешов от Преди 10 също потвърди. Ако някой предлага нещо, което нарича крокмач, но е от друго мляко, не е точно това, по-скоро нещо, което трябва да се нарече по друг начин. В тази връзка, ресторант Преди 10 пак отвори и то на същото място. Нямам търпение отново да се насладя на вкусните гозби по стари български рецепти там.
- Печене на шишчета с речни раци върху речни камъни и огън от мастика. Георги каза „сега сте на пикник и сами ще си готвите“. Естествено, че рачешкото си беше сготвено, ние само го доопекохме, за да елиминираме последни молекули миризма на телешка лой, в която бяха накиснати и да придадем аромат на пърлено. За мен лойта е голямо предизвикателство за обонянието, така че добре обгорих рачешкото.
- Още по-голяма забава настъпи, когато пекохме шишче от шоколад. Георги каза, „че откъде накъде да можем да печем месо, а да не можем десерт?!“ Е, опърлихме си и десерта. 😊
- Ами като донесоха свинско в праз, точно така, В ПРАЗ, а не С ПРАЗ. Парчета свинско бяха скрити вътре в праз лука, разрязан на 2 по дължина. Ама първо запалили праза и ти носят ястие, дето нещо като коса гори в него. Шеф Бойковски вика, че нарочно така правят, да ни замирише на изгоряло и на есен.
- Най-голямото забавление естествено е, че всичко беше вкусно. Моите фаворити:
-
- Още в първото предястие се включихме в циганската баница с обгорената сланинка. До нея лютеничка с овче сирене и панирано кашкавалче. Напомни ми на първото предястие в Кармаре.
Георги Бойковски държи да покаже, че стъпва на традициите в българската кухня и най-обичаните от българите неща.
-
- Картофена яхния. Когато за пръв път ни я сервираха в Кармаре, Жоро каза, че има притеснения как ще се възприеме това традиционно българско ядене. Обясни, че картофът е труден продукт, много неутрален, аз го разбирам като гарнитурест. Е да, ама неговата е забележителна, особено с аромата и визията си. Когато ти я поднасят, все едно завъртат лентата назад във времето, в която виждаш гледки, чуваш звуци, усещаш миризми и вкусове от детството си, когато баба и мама са ти готвили традиционни български манджи. Чубрица, мила моя майнольо! Магическа билка. Топчиците картофи са като гьозички, вътре е самата яхния, а отгоре има хрупкав фин чипс от лилав картоф.
- Другото беше напълно ново за мен- десерт тиквеник, но не като онзи, който описах в Кармаре. Този тук е като вафла- между две много хрупкави кори са съставките, вкусовете и ароматите на тиквеника, а отстрани има сос , в който я топиш. Ядеш с пръсти! Пак провокация и естествено забавление! Сега ще питаш, къде видях естетско преживяване в това нещо!?
Кое беше естетското?
Продължавам с ястието отпреди малко. Сосът, в който топихме тиквеника беше студена фина консистенция с ярко жълт цвят, аромати на тропик и усещане за слънце. Направена беше от ракитник или seaberry. Спирам дотук с обясненията. Продължи да четеш надолу и ще разбереш що за продукт е това.
Цветовете, които бяха съчетани в ястията бяха живи и контрастни. Очите ни се наслаждаваха и попиваха всички нюанси.
Предястието с крокмач, печени чушки, нитро пуканки и зеленото олио от копър с цвик бяха като трибагреник.
Вмъквам нещо от интериора на заведението, защото това все пак е сцената на това представление. Зеленият мъх по стените, лампите от амбалажна хартия, дървените маси, сякаш от необработено дърво ти говорят за природосъобразност, устойчивост, фермерство и внимателен подбор и уважение към труда на производителите. Това вече съм го описала в Новите багри в ресторант Багри с шеф Антон Васев, София.
Сега имаше нов елемент- ръчно правено от хартия цвете. Много фина изработка и много красиво. Накрая ни подариха по едно рекламно есенно листо, пак така направено от същия майстор.
Понеже в този блог описвам всичко през 5-те човешки сетива, бързам да разкажа и за това, което провокира слуха. Типично за заведенията, в които шеф Бойковски се изявява, тук звучи българска народна музика в модерни аранжименти- Котарашки, Авигея на Иван Шопов, не знам дали не чух и Белонога. Личи си, че са на една вълна режисьор и драматург, т.е. мениджър и главен готвач.
Кое беше образователното?
Пак научих някакви неща за гастрономията.
Горе писах за нитро пуканки. Зачудих се какво е това. Веднага ми беше пояснено- печен домат, замразен в течен азот . Четящите главни готвачи да не бързат да копират сега. 😉 Има и други тайни около техниката.
Първият десерт беше много различен и нещо ново за мен. Георги ни обучи, че целта му е да изчисти вкусовете и ароматите, да освежи преди двата десерта на финала и последния коктейл. Поднесоха ни замразена ябълка, вътре със сироп от каркаде и лимонена върбинка, и скрежина от ферментирали череши. Сега ще кажеш що ферментирали, а не нормални, сладки и свежи. Ми щото есенно време от къде череши, освен ако не са от Египет, например. Тук се работи с нашенски фермерски продукти. Това е готвене за локавор т.е. продуктите, които използваш растат там където живееш. Ако не им е сезон, си ги ферментираш, консервираш, там каквото всеки българин си прави в бурканите.
Той пък от нас научи, че му се е получила много добре ябълката, защото си изигра чудесно ролята. Освежи, охлади, разтовари натрупаните вкусове и аромати, и подготви за силния десертен финал. Много ми хареса аромата на върбинката!
През цялата вечеря, всичко беше надлежно представено и обяснено. Каквото попитах ми беше отговорено. Няма тайни. Но най-интересното, което научих беше за ракитника. Не бях чувала нищо за този продукт, камо ли опитвала.
Наричат го още облепиха, морски зърнастец и сибирски ананас. Това е храст, с малки жълти плодчета, който расте на морски бряг. Трябвало му много слънце и проветливост, както и песъчливи почви. Та за това край морето му било добре.
Тъй обясни Жоро. От морския зърнастец се приготвят средства за лечение. Екстрактът му е силен и с множество терапевтични свойства. Добавям, че плодовете му са и много вкусни.
За пръв път опитвах десерт с облепиха. Адски ме изненада и много ми хареса!
Как избягахме от действителността или защо вечерята беше escapist experience?
Ястия и коктейли се редуваха и партнираха- не усетихме как мина времето. Всяко разказваше някаква история, а всички заедно преплетоха фабулите си в една обща с happy шоколадов end.
Започнахме с Ню Фешън- шръб с нар и комбуча от диви ягоди.
Шръб e концентриран сироп от плод, захар и оцет. Може да се пие самостоятелно или в коктейл в комбинация с други напитки.
Тук беше в компанията на джин. Първо те лъха миризма на оцет, но като отпиеш откриваш съвсем друго нещо. Голяма изненада за сетивата. По същия начин като ти представят лошия герой на пиесата в началото го ненавиждаш, обаче после може да ти се обърнат представите и да му симпатизираш.
Докато го опитваш, обмисляш и се чудиш на тая метаморфоза, пристигат първите предястия. Определено резонираше с нитро пуканките.
На яхнията от картофи и раците им доведоха годеница Зелената Мери. Като Bloody Mary, само че от зелени домати и естествено със същия цвят. Млада и зелена, ама люта беше тая булка- пикантна, трохите от сушените обелки на домати по ръба на чашата напомниха, че характерът й е леко грапав. Много беше вкусно и малко провокативно!
Не разбрах от коя година беше червеното вино Гъмза от Bononia Etate, но беше хубаво. Поля свинското с праз, да не ми се надува много с ароматите си, особено със запалената коса на праза.
След тая българска сюита, накрая дойде алафрангата. Бренди Алексадър се яви с шикозна шапка от млечна пяна. Едно свенливо, но засукано „шопкинче“, слезе от Витоша, под формата на десерт от шишче, вътре с шоколад с лакто манатарки, отгоре сладолед от касис, сладко от боровинки, трохи от какао…. Много и богати аромати. Помирисаха се, ожениха се и заживяха щастливо в спомените ни!
Как мина неусетно времето. И сега като разказвах пак така. Олях се с количеството думи.
Георги и екипът на Багри театрално поднасяха, разказваха наратива на историята си, включиха ни в представлението. На финала шеф Бойковски ни каза, че всъщност той бил отрицателният герой и да не му захаросваме много личността.
Ами това беше- аплодисменти за екипа на Багри, драматурга шеф Георги Бойковски и завеса! До нови срещи в театър Багри!
Не се притеснявай как ще стигнеш до ресторант Багри в София. Просто използвай картата на Google тук като натиснеш върху червената карфица, с която съм отбелязала местонахождението му и след това избереш упътвания:
A: София, ул. Добруджа 10
T: +359 88 507 7927
Е: info@bagri-restaurant.bg
Ако не си от София, но планираш пътуване, препоръчвам ти да си резервираш престоя направо тук. За твое удобство съм сложила каре на booking.com. През него си запазваш всички genius отстъпки и привилегии. Само въвеждаш датите на престоя и натискаш Search. Освен това, booking.com се грижи очакванията ти като клиент да са максимално изпълнени. Описала съм за една такава случка в ревюто за хотел Shangri-La в Сингапур.
Допада ли ти моя блог? Чудесно! Тогава последвай страниците на placescases.com в Instagram, Facebook, YouTube, LinkedIn, Twitter и не пропускай нито една нова публикация.
Търсиш ли инфо за добри ресторанти, хотели и всякакви приятни местенца по света и у нас? Тогава се порови в категориите на placescases.com, може да си откриеш нещо точно като за теб.
Питаш ли се понякога, как някои места толкова много се отличават от други по обслужване, обстановка, като цялостно изживяване? Значи и теб те вълнува темата за Икономиката на преживяванията на Джузеф Пайн и Джеймс Гилмор. Постоянно добавям към колекцията си отзиви за онези от тях, които практикуват нейните принципи, без значение умишлено или случайно. Ако ти е интересно да разбереш кои са те, проучи ревютата в категорията Икономика на преживяванията.
