Последно посещение, април 2016, с приятели.

Оценяване чрез 5D Сензограф за Театър Азарян:

Видях                          

Усетих             

Чух                    

Помирисах            

Вкусих                                  

5D оценка 5 от 5.

Вижте…

…. Още пред входа много як дървен налъм, в който са цъфнали цветя (т.е. спокойно, цъфнали са налъмите, значи и невъзможното е възможно);

…. Светлинно модерно шоу в антрето на театъра- от тази игра със светлината- тъмно, светло, святкащо, подвижно направо онемяваш и гледаш като хипнотизиран;

…. Обувките, естествено носени и от всякакви хора- известни и безизвестни, малки, големи, жени, мъже, деца,  дарени за уникалната декорация на театъра;

…. Огромни стенни мозаечни пана, останали още от соц. времената, които впечатляват със своята монументалност и в никакъв случай не си пречат с модерната визия на входа;

…. Амфитеатрална зала за представления, с подвижна въртяща се, потъваща сцена, сама по себе си участник в шоуто на театъра;

…. Кафене във фоайето, останало от първите години на НДК, защитено с решетка, която изглежда отблъскващо и заради, която не пожелах да си купя нищо от него.

Усетете….

…. Места за сядане без облегалка,  което за 1-часово представление е поносимо, но за 3-часовите на Явор Гърдев си е голямо изпитание;

….. За съжаление полупразна зала;

 …. За радост, присъствието на предимно млади хора в залата.

Чуйте…

…. Звук малко по-силен от прага на дразненето в представлението Бягства(по-специално при музикалните моменти), но това си зависи вероятно от тонрежисьора на конкретното представление;

….. Не особено мощни аплодисменти, заради празнотата в залата,  а ми се иска да беше обратното, също като в наложените театрални сцени.

This slideshow requires JavaScript.

Помиришете… Вкусете… 

…. Както споменах,не съм опитала нищо от асортимента на кафенето и тук оставам без коментар.

Обичам театъра и често ходя да гледам постановки на различни театрални сцени в София. Възхищавам се на българските артисти, драматурзи, режисьори-постановчици, хората от цялата гилдия, които благодарение на таланта си и огромния си стоицизъм продължават да творят изкуството си в не особено дружелюбна икономическа среда. Ние публиката сме все по-взискателни към тях, а на всичкото отгоре не сме кой знае колко многобройна маса, обаче те продължават да излагат пред нас идеите си облечени във все по-интересни, модерни и впечатляващи форми.

Когато се появи Театър Азарян, ми направи силно впечатление кампанията, стартът му с пиеса на Явор Гърдев и силния актьорски състав, който е събрал. Мястото стои много добре под шапката на НДК и новата им концепция това пространство в сърцето на София  да се превърне в център на множество и най-разнообразни, изключително добре интегрирани изяви за изкуство, културна среда, вектор за тенденции. Съответно и очакванията ми бяха големи. Честно казано, изчаках известно време преди да започна да го посещавам.

Обаче когато отидох за пръв път, ми направи впечатление, че май не само аз изчаквам. Или пък хората са се отдръпнали след първоначалния шум. Посетих две представления и на двете залата беше пълна на 1/3. Постановките бяха интересни, едната по-добра, тази на Явор Гърдев, другата с добър замисъл, но не чак толкова добре направена. Обаче при всички положения заслужават повече публика. И двете представления имаха доста раздвижена и модерна сценография, защото самата сцена дава такива възможности, но и това не е помогнало. Име един голям минус, че се сяда на места без седалки. Това за представление, което трае час – час и половина не е чак такова предизвикателство за комфорта на публиката, но за 3-часовите, каквото е Чайка, си е направо болка в гърба и съклет в задните части. Дали това е причината за ниската посещаемост или липсата на достатъчна популярност, или пък недостатъчно наситения афиш, нямам представа.

За мен сцената на Театър Азарян има потенциал, модерна е, но все пак, е добре да се помисли една идея повече за комфорта и физическите усещания на публиката, не само за духовните.

Бих препоръчала да му дадете шанс и да го посетите, защото има какво да ви предложи. Аз вярвам, че това място може да ни провокира, че ни дава надежда, че „налъмите могат да цъфтят“, т.е. че невъзможното е възможно, че има изкуство, което може да ни накара да не усещаме болката в гърба и да разтупка сърцата.

Адрес:  пл. България 1, входът е в подлеза срещу големите шадравани, София, България

Teл: +359 2 916 6197

За повече ревюта от мен относно ресторанти, хотели, както и други места по света и у нас, разгледайте всички категории на  placescases.com