Don’t Look Up по Netflix
Рубриката At Home се появи в разгара на пандемията и най-стриктния lockdown. Чрез нея placescases.com показва на колко интересни места може да се пренесе и в какви интересни събития може да участва човек от вкъщи.
Платформите за филми са още по-силни от преди пандемията и вече свикнахме да гледаме премиерно филми в тях, вместо в киносалоните. Въпреки че, преживяването в киносалона е много по-различно и по-вълнуващо от гледането вкъщи на малкия екран, все пак така имаме шанса да видим всички нови филми, които творците продължават да създават за нас хората, въпреки сложните условия, в които го правят.
Първенец в тренда в момента на Netflix e Don’t Look Up на Adam McKay. Чудиш се кой беше този? Ами същият, който ни зашлеви с Vice и The Big Short. Ако не знаеш кои са тези филм- ами имаш да наваксваш. Кастът на филма е внушителен- Лео Дикаприо, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Тимоте Шаламе, Дженифър Лорънс, че даже и Ариана Гранде, още много други, все изключително талантливи и известни актьори.
Don’t Look Up по замисъл много прилича на Меланхолия на Lars von Trier, но първо, че е различен жанр, второ не е толкова смачкващ като него. Така че, не търси паралел. Обаче много напомня Natural Born Killers (Родени убийци) на Оливър Стоун. Последният беше много различен, прекалено авангарден за времето си- 1994. (В него ще видиш Робърт Дауни Джуниър и може и да не го познаеш, защото е покъртително млад). Приличат си по жанр- убийствена, безжалостна сатира и заиграване със злободневната тема за влиянието и мощта на медиите, последствията от ширещата се безнаказано дезинформация и fake news, залитането по фалшиви идоли, безхаберието и липсата на нужния професионализъм у хора с власт, склонността на хората да вярват на известните, които виждат всеки ден на телевизионния, компютърния или телефонния екран, вместо на здравия разум и специалистите и научните факти. Въпреки че всички знаят фразата на Екзюпери от Малкия принц, „същественото е невидимо за очите“, хората продължават да не вярват на това, което не се вижда, не може да се пипне. Много хора не повярваха в Covid-19, докато не го „пипнаха“, докато не изпитаха пагубните му последствия върху самите себе си, близките си или другите около тях. В Don’t Look Up отново става дума за нещо подобно, но няма да разказвам по-нататък, за да не стане spoiler.
Независимо кой как го приема, как му въздейства и дали му допада, Don’t Look Up is a must see! Толкоз по темата.
Накрая, бих искала да отбележа с почит скорошната кончина, настъпила на 06.01.2022, на забележителния Сидни Поатие, който на 94г. се оттегли от земния си път с достойна и запомняща се следа в киноизкуството.
Следи рубриката At Home, ако предпочиташ да прочетеш неангажиращи лековати, бързо-четящи се ревюта за филми и сериали, без дълбоки анализи и претенции за широки познания от областта на седмото изкуство, за които се чудиш дали да им дадеш шанс да ги гледаш.