fbpx
Adam McKay's Don't Look Up

Don’t Look Up по Netflix

Рубриката At Home се появи в разгара на пандемията и най-стриктния lockdown. Чрез нея placescases.com показва на колко интересни места може да се пренесе и в какви интересни събития може да участва човек от вкъщи.

Платформите за филми са още по-силни от преди пандемията и вече свикнахме да гледаме премиерно филми в тях, вместо в киносалоните. Въпреки че, преживяването в киносалона е много по-различно и по-вълнуващо от гледането вкъщи на малкия екран, все пак така имаме шанса да видим всички нови филми, които творците продължават да създават за нас хората, въпреки сложните условия, в които го правят.

Първенец в тренда в момента на Netflix e Don’t Look Up на Adam McKay. Чудиш се кой беше този? Ами същият, който ни зашлеви с Vice и The Big Short. Ако не знаеш кои са тези филм- ами имаш да наваксваш. Кастът на филма е внушителен- Лео Дикаприо, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Тимоте Шаламе, Дженифър Лорънс, че даже и Ариана Гранде, още много други, все изключително талантливи и известни актьори.

 

Don’t Look Up по замисъл много прилича на Меланхолия на Lars von Trier, но първо, че е различен жанр, второ не е толкова смачкващ като него. Така че, не търси паралел. Обаче много напомня Natural Born Killers (Родени убийци) на Оливър Стоун. Последният беше много различен, прекалено авангарден за времето си- 1994. (В него ще видиш Робърт Дауни Джуниър и може и да не го познаеш, защото е покъртително млад). Приличат си по жанр- убийствена, безжалостна сатира и заиграване със злободневната тема за влиянието и мощта на медиите, последствията от ширещата се безнаказано дезинформация и fake news, залитането по фалшиви идоли, безхаберието и липсата на нужния професионализъм у хора с власт, склонността на хората да вярват на известните, които виждат всеки ден на телевизионния, компютърния или телефонния екран, вместо на здравия разум и специалистите и научните факти. Въпреки че всички знаят фразата на Екзюпери от Малкия принц, „същественото е невидимо за очите“, хората продължават да не вярват на това, което не се вижда, не може да се пипне. Много хора не повярваха в Covid-19, докато не го „пипнаха“, докато не изпитаха пагубните му последствия върху самите себе си, близките си или другите около тях. В Don’t Look Up отново става дума за нещо подобно, но няма да разказвам по-нататък, за да не стане spoiler.

Независимо кой как го приема, как му въздейства и дали му допада, Don’t Look Up is a must see! Толкоз по темата.

Накрая, бих искала да отбележа с почит скорошната кончина, настъпила на 06.01.2022, на забележителния Сидни Поатие, който на 94г. се оттегли от земния си път с достойна и запомняща се следа в киноизкуството.

Следи рубриката At Home, ако предпочиташ да прочетеш неангажиращи лековати, бързо-четящи се ревюта за филми и сериали, без дълбоки анализи и претенции за широки познания от областта на седмото изкуство, за които се чудиш дали да им дадеш шанс да ги гледаш.

Какво мислиш за това?

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.