Рубриката @Home се появи в разгара на пандемията и затварянията вкъщи. Чрез нея placescases.com се опитва да покаже, че дори вкъщи човек може да се пренесе на различно интересно място  или на някое вълнуващо събитие.

След като разказах за Don’t Look Up и The Power of the Dog, много ми се иска да споделя за един друг сериал, който ме впечатли по Netflix. Става дума за Narcos и Narcos: Mexico.

Narcos (2015-2017) показва в 3 сезона възхода и падението на нарко-империята на Пабло Ескобар. Narcos: Mexico (2018-2021) се захваща да нищи най-могъщия канал за дрога в Мексико.

Какво им е толкова специалното на тези 3+3 сезона, всеки от които по 10 епизода?

Първата причина е добрата историческа достоверност. Разбира се има и творческа измислица, но малко или много придобиваш представа как са стояли нещата с произхода и трафика на дрога през 80-те и 90-те години. Вечно нуждаещият се от наркотици американски пазар е стимулирал силно нарастващата като октопод организирана престъпност в Колумбия и Мексико. Правителствата на тези държави си затварят очите и толерират наркобосовете, докато жертвите заради войната между нарко-картелите сред обикновеното население не стават твърде много. Американската агенция DEA също води борба срещу лесно навлизащата отрова на американска земя, но в кой момент точно се размиват границите между законното и вече съмнителното в техните действия не става ясно.

Втората причина е майсторската игра на актьорите. Не познаваш нито един от тях, с изключение на Педро Паскал, който гледахме като Мандалореца, в spin-off сериите на Star Wars, в Game of Thrones като принц Оберин, а по-наскоро в Wonder Woman. Актьорът е роден в Чили, но за да избягат от режима на Пиночет, родителите му го отвеждат в ранна възраст в САЩ и заживяват не къде да е, а в Orange County в Калифорния.

Другият известен актьор е Диего Луна, който ни впечатли в „И твоята майка също“ (Y tu mama tambien). Всички останали са непознати мексикански и други артисти, които играят великолепно.

Актьорът, който пресъздава в първите 30 серии образа на Пабло Ескобар, основателят на нарко-картела Медеин, наричан още „Кралят на Кокаина“ , се казва Wagner Moura и не е нито колумбиец, нито мексиканец, а бразилец. За снимките на сериала е трябвало да качи 18 кг, всичките от които сваля след това. За тази си роля има номинация за Златен Глобус.

После в първите 2 сезона на продължението „Mexico“, Диего Луна развива много достоверно персонажа на живия и до днес, осъден и намиращ се в затвора Miguel Ángel Félix Gallardo, El Jefe de Jefes (Босът на босовете), основател на картела Гуадалахара, един от  най-мощните нарко-трафиканти в Мексико.

В последния трети сезон, структурата на нарко-канала е силно разединена, но като най-далновиден, хитър и находчив е показан Amado Carrillo Fuentes, El Señor de Los Cielos“ (Господарят на небесата), мексикански наркотрафикант, който е разполагал с огромна флотилия самолети, за контрабанда на наркотика. Героят му във филма е далновиден стратег, който печели уважението на партньори и конкуренти. Говори умно, но някак странно, запънато, а бе ортароството не му е сила, и е все един такъв замислен, вечно угрижен. Обаче пък е някак харизматичен, готин, замесен в истинска романтична връзка, и някак без да искаме му симпатизираме.

Когато видях актьора, който го изпълнява, José María Yazpik, в едно интервю, направо щях да падна. Тотално различен човек, говори много гладко, увлекателно, усмихва се благо, няма нищо общо с онзи корав мачо и хладнокръвен убиец. Същото важи за всички други артисти. По време на интервютата общуват леко, непосредствено, без претенции и излишна поза, страхотни направо. Коренна разлика с онези угнетени хора във филма, които живеят в безнадеждност, хаос, борба за малко здрав смисъл в живота им, ежедневно оцеляващи в постоянно променящата се среда, и това важи и за престъпниците, и за хората, засегнати от тази покъртителна действителност.

Третата причина да гледаш Narcos е това, че сериите са направени много добре. Някои от сцените пресъздават точно това, което се е случило в действителност. Хосе Мария Язпик е бил нейн свидетел и е виждал лично някои от прототипите на героите от сериала. Твърди, че точно така са изглеждали нещата по онова време, както ги представят в сериала. Реалистичността ти дава усещането, че гледаш документален филм, но творчески шлифован, за да вникнеш по-добре в натюрела на комплексните личности на героите. Най-неприятното е, че не е ясно към днешна дата доколко са се променили нещата в тези държави. Проблемите, които са се натрупали там сякаш са нерешими и продължават да поглъщат невинни жертви.

Narcos са като горчива напитка, отваряща очите за страшните неща, които човечеството сами си причинява и които никога няма да си прости, но не може да спре да ги прави. Горчиво ти е, но те пристрастява, защото ти дава интересна информация в художествен вид по тема, която е уж локална, но всъщност засяга глобално. Ето така, без да усетиш можеш да изгледаш… я да видим колко … 3*10+3*10= 30+30 = 60 епизода. Еха, не ги усетих. Можеш да пробваш на binge-watching, ама ако ти идва много насилието, давай си почивка.

Наскоро Netflix обявиха, че същият екип, който сътвори Narcos, Carlo Bernard, Chris Brancato, Doug Miro (виновни за появата на Великата стена (The Great Wall), Чиракът на магьосника (The  Sorcerer’s Apprentice) и Принцът на Персия, се готвят да пуснат още един мини сериал за кралицата на дрогата, по прякор Черната вдовица- Griselda Blanco с едноименно заглавие. В ролята ще бъде актрисата с колумбийско-американски произход София Вергара. Какво ще кажеш а? Ще е интересно.

Следи рубриката @Home, ако предпочиташ да прочетеш неангажиращи лековати, бързо-четящи се ревюта за филми и сериали, без дълбоки анализи и претенции за широки познания от областта на седмото изкуство, за които се чудиш дали да им дадеш шанс да ги гледаш.