The Power of the Dog on Netflix

The Power of the Dog по Netflix, в който нищо не е такова, каквото изглежда

Рубриката @Home се появи в разгара на пандемията и затварянията вкъщи. Чрез нея placescases.com се опитва да покаже, че дори вкъщи човек може да се пренесе на различно интересно място  или на някое вълнуващо събитие.

След ревюто на един много нашумял филм по Netflix- Don’t Look Up , сега е ред на друг, който рязко набра скорост като споменаване по медиите. The Power of the Dog тази година спечели  Златен глобус за най-добър филм и за режисура на Jane Campion, която още през 1993 спечели Оскар с „Пианото“.

The Power of the Dog е много изненадващ филм. Първо той е уестърн, но не такъв, на каквито сме свикнали с индианци и каубоЙЦи. За любителите на екшъна веднага казвам, че няма смисъл да четат това ревю или да пробват да гледат филма, ако очакват батални сцени, хладнокръвни герои, Великата мечка, синовете й или поразяващи ръце. Тук става дума за един много различен, модерен уестърн, чието действие се развива през 1925. Има каубои, но няма индианци или поне не такива с пера, томахавки и диви крясъци, с боядисани лица в цветовете на войната, а едни такива смирени, подчинени, нуждаещи се от помощ.

Главният герой, изигран брилянтно от Бенедикт Къмбърбач, който навлиза в повествованието като недодялан мачо на средна възраст, закоравял tough, rude cowboy and bully, се оказва, че  е интелигентен мъж на средна възраст, завършил Йейл, член на почетния клуб на отличниците Phi Beta Kappa, търсен интересен събеседник по всякакви теми от висшето общество, който тотално се е отказал от светския живот, защото е открил много красота и смисъл в простия и груб живот на ранчото… или заради нещо друго, това всеки сам си прецЕНЯ. С какво още изненадва персонажът му, няма да разкривам повече. А ако не знаеш кой е Benedict Cumberbatch, имаш много да наваксваш, но като за начало започни с Doctor Strange.

Срещу неговата персона стои нежно момче, тормозено от мачовците заради вида му, заниманията, интересите, начина му на поведение. Не бързай да правиш заключения за него, обаче, защото този персонаж е още по-голяма енигма и поднася още по-големи изненади.

Филмът започва бавно, мудно, леко скучно, даже при първи опит ми се приспа и му дадох 1 седмица време да отлежава. Но съветвам киноманите да не се отказват толкова бързо, защото след първите 15 минути, сюжетът и персонажите започват да се разгъват по невъобразимо интригуващ начин. Заслужва си да се гледа и то внимателно, а не между другото, не само заради изненадите, които елегантно поднася, но и заради изключителната игра на Бенедикт Къмбърбач. Този човек може майсторски да се преобразява. Тук няма и следа от британския му акцент. Целият му вид, излъчване, походка, поведение е сякаш цял живот е яздил коне по широките степи, кастрирал говеда, обяздвал жребци, учил каубои на оцеляване в трудни условия.

Камерата е любопитна, наблюдателна, даже любвеобвилна. Гали с погледа си всичко, което я впечатлява- фино и здраво изплетено каубойско въже, меки ръкавици, с индиански шевици и ресни, фино изработени хартиени цветя, мускулестите коне, нежно нагънатите хълмове, които обграждат степите, виещия се между тях път. С близки кадри изследва проницателните сини очи, над високите и остри скули, грубите черти и изваяна осанка на Бенедикт, нежната, длъгнеста и леко нелепо изглеждаща фигура и безкрайно големи и дълбоки очи на  Kodi Smit-McPhee, който играе нежното момче. Коди спечели Златен глобус за поддържаща роля с това си изпълнение. Ако се чудиш защо нищо не ти говори името му, то е защото е още млад, австралийски актьор, но все пак може и да го знаеш от X-Men, Apocalypse, където беше едно синьо същество, наречено Kurt Wagner, the Nightcrowler.

Позабравената Кирстен Дънст партнира много добре на тези титани, рамо до рамо с Jesse Plemons, който е цар на поддържащите роли- скоро го гледахме в The Irishman на Скорсезе.

Ако си истински киноман, The Power of the Dog ти е в задължителния лист. Той е като старо червено вино, което трябва да се декантира, да се остави да подиша и да му се даде шанс да се разкрие постепенно. Отдай му нужното търпение и ти гарантирам, че ще се влюбиш в него, защото това е филм за любовта или, както споменават веднъж в него- l’amour, но не изгаряща, пряма и всеобхватна, а някак неловка, неприпозната, недооценена. В целия филм има 2 целувки- първата бележи началото на края, последната дефинира края.

Следи рубриката @Home, ако предпочиташ да прочетеш неангажиращи лековати, бързо-четящи се ревюта за филми и сериали, без дълбоки анализи и претенции за широки познания от областта на седмото изкуство, за които се чудиш дали да им дадеш шанс да ги гледаш.

Какво мислиш за това?

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.