fbpx
Stern, Street Art in Kapana, Plovdiv, photo by placescases.com

Какви бележки си записах под линията за underground местата за изкуство в Пловдив?

Знаеш ли какво е bombing (бомбинг)? За да разбереш, чети тази статия нататък и някъде в текста ще откриеш обяснението.

Моето семейство много обичаме Пловдив и редовно обикаляме галериите и къщите-музеи там. Този път ни се правеше нещо различно. Прочетох в сайта  Пловдив 2019,  за образователен тур „Open Art Files: Notes and Footnotes“ и така се озовахме на мястото на срещата пред галерия Капана на централната пешеходна улица „Райко Даскалов“. За моя най-голяма приятна изненада, нашият гид Ина Валентинова, млад творец, ни разведе на интересни места „под линията“, т.е. в underground пространствата за изкуство в Пловдив, срещна ни с други млади и много даровити автори, и сме й страшно благодарни за това различно, супер яко преживяване.

Посетихме една стара сграда в Пловдив, датираща от 1931 година, собственост на манастира в Атон, т.е. на българската църква, предоставена безвъзмездно за ползване на млади артисти за ателиета. Беше супер интересно да се запознаем с Митко Генчев и Любомир Кръстев, направо в тяхната работна среда да ни разкажат за техниките, които ползват, за това какво ги вдъхновява в момента. Митко има собствен изразен стил с комбиниране на смола и матиране, от което картините му сякаш се движат. Графиките на Любо са супер сложни за изпълнение, защото първо ги прави на огромни метални листове, обработвани с киселини и мастило, след което ги  отпечатва. На сайта му можеш да видиш, че не се е ограничил само със статично изкуство, но е добавил звук и движение в техните дигитални варианти.

Ина ни разказа много интересни неща за графитите и Street Art, и какво ги различава. Първите са нелегална работа, понякога дори доста некачествена, а вторите са с благословията на хората, отговорни за обществените пространства, където се изявяват художниците. Видяхме изкуство и от двата вида.

Понякога графити артистите ги арестуват, защото творчеството върху обществени сгради без разрешение е незаконно. Така един от българските графити художници е изкарал 2 години в затвора.

Съществуват два вида графити автори. Има тиква, дето пишат глупости по стените, имена на отбори и рисуват свастики. Но има и автори, които дават добавена стойност на празните пространства, които казват нещо ценно на обществото и се бунтуват с обикновеността и социалното безразличие. В някои страни, когато полицаите заловят такива художници ,вместо да ги арестуват, ги оставят да довършат. Чувал/а си за Banksy, нали? Не мислиш ли, че без него улиците щяха да са по-безинтересни. Ама и той се крие и не се показва, щото не се знае цензурата къде може да запрати.

Време за гледане на клипа: 2:11 мин

Има едно място, до Сточна гара в Пловдив, където на стари складови сгради са се изявявали всички графити майстори. Наричали са го помежду си Галерията. Като се запълни пространството по стените, някой от тях идва на доброволни начала с бялата боя, замазва и почва да рисува наново. Пощадени са само най-старите творби. Има някакъв своеобразен поведенчески етикет, уважение и приемственост към най-добрите явно. Научих също, че истинските street артисти не ходят да мажат по исторически забележителности и културни ценности. Уважават изкуството във всичките му форми, особено това, което е се е доказало с годините.

Разбрахме, че някои от авторите обичат да интегрират в своите работи чужди тагове (на street art жаргон това са подписите или имената на художниците) и околните детайли, правят нещо като upgrade на пространството само, че добавят собствен стил. Някои като Stern и Nasimo пък ги канят от градските управи специално, за да облагородят пространства с тяхното изкуство. Нашите автори са търсени доста и в чужбина. Други, които сега прохождат или пък не я разбират много тая работа, стигат само дотам да напишат нещо върху творбите на тези утвърдени вече творци я да задраскат, я да напишат трибуквена дума, спелувана кей уай пи, което не е съкращение на английски.

Научихме защо няма много момичета сред изявените улични художници. Ами то си било изкуство на джунглата това- трябва да си истински survivor. Преди да отидеш да рисуваш за пръв път на стена нещо стойностно, трябва доста да си се поупражнявал на вътрешни стени, за да не объркаш нещата като започнеш да работиш в голям мащаб. Ина е изрисувала 100 метрова стена. Не е лесна работа това. На всичкото отгоре, като се изправят графити артистите  пред голямата стена със спрейовете (някои добавят и работа с четка като ФАРС от Варна), други артисти могат да решат да се сбият с тях или да им пратят други биячи, за да ги изгонят и да не ги конкурират. Или пък полицаи могат да ги гепят, току виж ги метнали в затвора, защото са художници. Та от бой, мъкнене на тежки спрейове, стълби, прескачане на високи дувари, не им остава много ентусиазъм да творят по стени.

И всъщност това е големият парадокс- за да станеш добър стенописец, Street Art Master, и да те канят да подобряваш обществените пространства легално, трябва да започнеш underground, да се криеш от полицията, да се пребориш с конкуренцията в градската джунгла и чак тогава да станеш търсен.

„Галерията“ на пловдивската сточна гара скоро няма да я има, защото там сега ще строят мол. Даже е оградена с бели тараби, та едвам успях да снимам графитите. Виж ги тук във филмчето, защото скоро няма да са достъпни. Тоя мол да вземат да го кръстят Галерията и да оставят някоя и друга стена за улично изкуство, хем ще се отличава от всички други скучни молове, хем ще има и културен облик. Точно такова търсене към изкуствата имаше един от най-новите и за мен най-интересен мол в Сингапур, ION Orchard, за който можеш да прочетеш в пътеписа ми Какво не разказах досега за Сингапур? Част 2

Според теорията за Икономиката на преживяванията на Джоузеф Пайн и Джеймс Гилмор[1], едно преживяване е запомнящо се и пълноценно за клиента, когато е забавляващо, образоващо, естетско и откъсващо от действителността. Турът на Ина Валентинова от Open Art Files: Записки и бележки под линията“ беше точно такова уникално преживяване за цялото ни семейство.

Благодарим ти Ина, както и на другите участници, всеки от които добави по нещо интересно като информация за Пловдив, културни събития и подробности за street art!

Сега мисля да видя дали в София някой не се е заел да прави същото като Ина, за да науча повече за всички онези места, които са ме впечатлявали с graffiti. А иначе bombing, означава да надраскаш със спрей набързо нещо на колкото се може повече места, като таг например, с един или само два цвята и да избягаш, за да не те видят.

Ако вече планираш да изкараш уикенд в Пловдив, препоръчвам ти да си резервираш престоя в него направо тук. За твое удобство съм сложила каре на booking.com. През него си запазваш всички genius отстъпки и привилегии. Само въвеждаш датите на престоя и натискаш Search.



Booking.com

Ако се нуждаеш от рент-а-кар, можеш да си запазиш тук, в карето на най-голямата платформа за резервации, макар че, точно в Пловдив ти препоръчвам да се движиш пеша из центъра и стария град.


Допада ли ти моя блог? Чудесно! Тогава следи за следващи ревюта и пътеписи в Instagram, Facebook, YouTubeLinkedIn, Twitter. А най-добре е да се абонираш с мейл тук директно.Търсиш ли инфо за добри ресторанти, хотели и всякакви приятни местенца по света и у нас? Тогава се порови в категориите placescases.com, може да си откриеш нещо точно като за теб.Питаш ли се понякога, как някои места толкова много се отличават от други по обслужване, обстановка, като цялостно изживяване? Значи и теб те вълнува темата за Икономиката на преживяванията. Постарала съм се да отлича онези местенца, които прилагат дали нарочно или случайно нейните принципи и мисля, че си заслужава да ги разгледаш. Направо кликни на категория Икономика на преживяванията.

[1] The Experience Economy, updated edition, Harvard Business Review Press, Boston, Massachusetts, by Joseph Pine and James Gilmore

Какво мислиш за това?

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.