Вече разказах за много важен елемент от сетивото ни зрение и връзката му с гурмето в публикацията ми Какво е фовиа и какво общо има тя с гурмето?. Сега е ред да разкажа за неврологията зад сетивото допир/осезание/усещане в тази трета по ред публикация от най-новата рубрика на placescases.com, 5D Сензограф.

Време за четене: 5 мин.

В моите ревюта, когато разказвам и оценявам някакво място, слагам на второ място усещането ми за него като тук влагам по-широк смисъл. Разказвам за това как съм се почувствала от отношението на персонала на заведението. Разказвам за различните текстури или температури, които съм усетила в храната. Разказвам за допир до кожата или усещане за топло и хладно в помещението. За моя радост не ми се е налагало да споменавам за физическа болка. Но тук трябва да се има предвид, че ако някъде някой клиент се почувства много наранен и обиден от отношението на персонала, това се регистрира от мозъка като сходно на болката чувство.

Учените невролози са стигнали до извода, че душевната болка предизвиква сходна реакция в човешкия мозък като физическата.

Информацията, която споделям тук за сетивото усещане/допир/осезание, е почерпана от учебниците ми по психология, научни статии и изследвания. Задълбах в една книга на световно-известния учен по невробиология от университета Джон Хопкинс, д-р Дейвид Линден- „Компасът на удоволствието“.

Куп интересни неща е написал този забележителен съвременен учен в книгата си, много малка част, от които ти споделям в тази статия.

Вече отдавна е ясно, колко голямо значение имат нашите усещания за запомнянето на даден факт, събитие, човек. Колкото повече сетива са ангажирани в дадена ситуация, толкова по-добре я запомняме. Колкото повече сетива са ангажирани в момента на възприемането на храната, която ни поднасят в 5 или 10-степенното меню, толкова по-запомнящо се е преживяването от гурме вечерята.

Тези дегустационни менюта са много tricky нещо, защото пред теб се изреждат като калейдоскоп ястия като картини, с различни вкусове, миризми и усещания, при това много на брой, едвам ги запомняш и на всичкото отгоре трябва да си сит, но не преял на финала.

Сега, за всички читатели, които не са си давали сметка как мозъкът ни обработва всичката тази информация, ще издам какво се крие зад добрите отзиви на клиентите за дадена многостепенна вечеря.

Капацитет на паметта

Човешкият мозък има способността да запазва лесно спомени в краткотрайната памет, разбирай за няколко секунди или до няколко минути, 4 неща. Малко по-трудно запомня до  7 неща. А още по-трудно  запаметява 10 елемента. За над 10 ни трябват мнемонични методи за запомняне  или свръхестествени способности.

Мнемониченият метод е начин за по-лесно запомняне на голямо количество информация.

Със сигурност си гледал/а в някой риалити формат, как някой запомня за 5-6 минути до 30-50 думи и после ги възпроизвежда без грешка. Това става  точно с помощта на тези мнемонични устройства, за използването на които си трябва умение и тренировка.

Така че, представи си, като ти дойде едно ястие с няколко аромата, вкусове, цветове и текстури, какво остава в мозъка ти. А пък като се изредуват 5 или 10 такива, колко успяваш да запомниш? Със сигурност не ти идва на ума да използваш мнемонични устройства, защото си дошъл на вечеря, не на изпит. Запомняш, може би 1-2 от най-впечатляващите ястия. Много често едно от тях е десертът. Това не е случайно. Може да се дължи на факта, че е последното ястие. Според когнитивната психология, обикновено в една поредица от елементи, най-много се помнят първия и последния. Но може и да е друга причината. Д-р Линден е написал в книгата си, че …

… Човешкият мозък е устроен така, че при прием на сладко, мазнини и сол се вълнува най-много и отделя допамин в момента на консумацията им. А допаминът е хормонът на възнаграждението.

Често пъти другото запомнящо се ястие, въпреки че е по средата или предпоследно в поредицата, а там елементите са по-трудни за запомняне,  е основното, т.е. това, което е поанта на многостепенната гурме вечеря. То обикновено е по-тежичко, т.е. малко повечко мазнинки съдържа и балансирано количество солчица. МММ, вкусно и богато на допамин! 😊

Проблемът с капацитета на паметта е, че след максимум няколко минути, в повечето случаи секунди, тези 7-10 елемента, които успяваме лесно да вкараме в краткотрайната си памет, изчезват, и ако не преминат към дълготрайната памет, край с тях, отлитат безвъзвратно, или поне така са констатирали учените до този момент.  Дълготрайната памет е точно тази, към която трябва да се стремят всички бизнеси, които искат клиентите да помнят изживяването в техния ресторант, хотели, бар, за да се връщат пак и да дават на тях парите си.

Как да се справи главният готвач на нашето многостепенно меню в тази ситуация? Как да вкара в главата на клиента хубави спомени за шедьоврите в чиния, плод на толкова много отдаденост на гастрономията, проби, грешки, терзания, нерви и безсънни часове?

Вече споменах, че сладкото прави нещата необикновени и запомнящи се. Е да, ама не можеш да сложи сладко във всяко ястие, защото пак няма да се отличават едно от друго. Да напомпаме с мазно и сол всички ястия и да изтрещи мозъкът на бедния клиент от допамин? Ужас, пак не става! Основната причина е, че също като при наркотиците се получава така, че с времето на злоупотребата, количеството допамин, което се отделя при същото количество външни стимули е все по- малко. Най-много клиентът да преяде, накрая да му е супер тежко и да си тръгне недоволен.

Как майсторите-готвачи решават този казус и по какъв начин сетивото усещане, може да допринесе за това, прочети във втората част на тази статия Сетивото „усещане“ и ролята му в гурмето- Част 2. Следи за нея в рубриката 5D Сензограф.

Къда да следиш за най-новите публикации на блога за отзиви и оценки placescases.com?

Допада ли ти моя блог? Чудесно! Тогава последвай страниците на placescases.com в Instagram, Facebook, YouTube, LinkedIn, Twitter и не пропускай нито една нова публикация.

Източници: Cognitive Psychology, Sixth Edition, Robert J. Sternberg and Karin Sternberg ,

Biological Psychology, Eleventh Edition, James W. Kalat

Тази публикация в 2 части не изчерпва всички възможности за високи умения на професионалистите готвачи, не е плод на научно проведен експеримент или проучване, а ползва външни източници и няма претенции да е научен материал, общоприета истина или  факт.