Може би се питаш какво е това фовиа. Спомням си един разказ на Станислав Лем, където междузвезден пътешественик попадна на една планета, на която всички говореха за сепулка. Пътешественикът се чудел през цялото време какво е това нещо, дето всички говорят за него,  толкова определящо живота на жителите на тази планета, заложено дълбоко в културните им ценности и от огромно значение съществуването им. Опитал се да попита, но вместо да му отговорят се извръщали със смях, или с неприкрито възмущение, други със срам, трети със съчувствие към питащия, сякаш го мислят за луд. Явно въпросът „Какво е това сепулка?“ е бил скандален. И въпреки, че в един момент той почти успява да се добере до истината за това загадъчно нещо, до края на разказа така и не става ясно какво е.

Аз за разлика от Станислав Лем, ще се опитам да обясня какво е фовиа, така че, препоръчвам да прочетеш по-надолу текста, някъде там ще откриеш определението. 😉

Случвало ли ти се е, да отидеш на ресторант, да видиш изящно разположено ястие в чиния, чудиш се да го ядеш ли или да му се любуваш с поглед само, обаче поради леко приглушената светлина, не можеш точно да определиш какво точно има в него.

Преди време обещах да напиша публикация, в която обяснявам защо трябва да има достатъчно луксове светлина в ресторантите и ето че изпълнявам обещанието.

Лукс е единица за осветеност по Международната система единици SI. 1 лукс е количеството светлина, излъчено от 1 лумен, равномерно разпределено на 1 кв.м осветена площ.

С лумен се измерва осветлението, което излъчват изкуствени източници. Ама сега ако дам и определение за лумен, може да се откажеш да четеш повече и така няма да разбереш какво е фовиа, също като в разказа за сепулката. За това ти давам източника[1], от който аз четох за лумен, за да си прочетеш подробности, ако те интересува.

За всички ни е ясно, че преди да опитаме едно ястие ние го оглеждаме най-напред. Ако ни изглежда добре, решаваме да го ядем. Това е заложено дълбоко в инстинкта ни за самосъхранение. Ако нещо не изглежда ядивно, не го закачаме.

По миризмата определяме дали е апетитно. Някои големи майстори правят така, че да можем и да  чуем храната си- фъскащ  и пушещ сух лед,  цвъркане на месце върху гореща плоча и разни други фокуси в чинията и чашата. Накрая чак идват вкусовите рецептори, с които преценяваме дали ни е вкусно и дали да продължим да ядем.

Особено, когато се касае за гурме кухня, където се съчетават цветове, правят се контрасти, направо се рисува в чинията, очите имат много важна роля, за да дадем висока или средна оценка на старанията на готвачите.

Та към всичко това има отношение точно тази фовиа. Тя е нещо, което всички имаме в очите си и даже не си даваме сметка за нея. Само че, за да функционира тя, има нужда от светлина.

Връщаме се за малко в гимназиалния курс в час по биология, за да обясня къде се крие  това ценно нещо фовиа.

Знаеш ли защо не се блъскаме в мебелите, когато отиваме нощно време до тоалетната в тъмното?

Човешкото око може да вижда в полумрак, но тогава зрението ни се доближава много до монохромното възприемане- т.е. един цвят и няколко негови оттенъка.

За зрението в полумрак, но без цветове отговарят пръчици в окото, но те не са толкова придирчиви към цветовете и не могат да ни предадат много информация за тях. За шарената част от света отговарят конусчетата. Те са концентрирани предимно около и във фовиата. А тя е една много мъничка вдлъбнатина в окото ни, не по-голяма от 1.5мм. От тях, 0.55 мм нямат никакви кръвоносни съдове наоколо, за да се поглъща изцяло попадащата там светлина и да няма никакви разсейки от нея. Точно по тази причина, изображението, което се възприема от тази част е в най-големи детайли. А за това да се открояват точно всички цветове и техните нюанси, отговарят някакви си 0.35мм, които са снабдени единствено с конусчета. Само че, те са много капризни на светлина. Без нея не искат да действат и тогава работата на зрението я вършат пръчиците.

Ето и една илюстрация на устройството на човешкото око, където можеш да видиш къде се намира нашата фовиа.

Така че, за да виждаме добре какво се каним да сложим в устата си, е добре да има достатъчно светлина, а не да гадаем в тъмното. А за гурмето е направо задължително, иначе шедьовърът в чинията ще остане недооценен.

Да не забравяме за такива като мен, дето пишат и оценяват ресторанти, както и всички други ентусиасти, които не могат да се нахранят, ако не си постнат храната във Facebook и Instagram. 😊 Всички знаем, че за хубавата снимка е нужна светлина. Ясно е, че може да се ползва светкавица, но тя изкривява цветовете на изображението и прави неприятни сенки. В същото време, нито един софтуер за редактиране, не може да навакса липсата на светлина при заснемането. Не е добре за ресторанта, ако кадрите с техните ястия са замазани, тъмни и без контраст. Някои от филмчетата, които показвам в блога и канала ми в YouTube имат лошо качество точно по причина, осветлението не е било достатъчно силно за да станат хубави снимките.

Най-добре би било, ако имаш ресторант от типа fine dining и предлагаш гурме, което искаш клиентите да оценят подобаващо, според старанията на екипа в кухнята,  да се консултираш с много добър специалист по осветлението и дизайнер, които да ти препоръчат точно колко лумена да излъчват източниците в залата и кухнята, как да са разположени и в кой спектър да светят.

А ако си вдигнал още по-високо летвата и се стараеш да прилагаш принципите на Икономиката на преживяванията[2] е още по-важно „сцената“ на твоя „спектакъл“[3], който предлагаш на клиента, да е добре осветена на точните места, където се развива основното действие.

Така че, let there be light!

За Икономиката на преживяванията можеш да научиш повече от категорията, посветена специално на нея в блога. Обясненията си за нея съм подкрепила с примери от България и света.

Допада ли ти моя блог? Чудесно! Тогава следи за следващи ревюта и пътеписи в Instagram, Facebook, YouTube, LinkedIn, Twitter. А най-добре е да се абонираш с мейл тук директно. Търсиш ли инфо за добри ресторанти, хотели и всякакви приятни местенца по света и у нас? Тогава се порови в категориите placescases.com, може да си откриеш нещо точно като за теб.

[1] https://www.britannica.com/science/lux

[2] „The Experience Economy” by B. Joseph Pine II and James H. Gilmore, updated edition, Harvard Business Review Press Boston, Massachusetts

[3] Според авторите на теорията за „Икономиката на преживяванията“, най-впечатляващите места за клиентите са, тези, където има усещането, че участва в спектакъл, представен специално за него, в който е едновременно зрител и актьор.

Източник: „Biological Psychology“, James W. Kalat, North Carolina State University