Eye of the 5D Sensograph, by placescases.com
- Икономика на преживяванията, Новини

Какво е фовиа и какво общо има тя с гурмето?

Време за четене: 3 мин.

Може би се питаш какво е това фовиа. Спомням си един разказ на Станислав Лем, където междузвезден пътешественик попадна на една планета, на която всички говореха за сепулка. Пътешественикът се чудел през цялото време какво е това нещо, дето всички говорят за него,  толкова определящо живота на жителите на тази планета, заложено дълбоко в културните им ценности и от огромно значение съществуването им. Опитал се да попита, но вместо да му отговорят се извръщали със смях, или с неприкрито възмущение, други със срам, трети със съчувствие към питащия, сякаш го мислят за луд. Явно въпросът „Какво е това сепулка?“ е бил скандален. И въпреки, че в един момент той почти успява да се добере до истината за това загадъчно нещо, до края на разказа така и не става ясно какво е.

"Звездни дневници" Станислав Лем, издателство "Галактика"
„Звездни дневници“ Станислав Лем, издателство „Галактика“

Аз за разлика от Станислав Лем, ще се опитам да обясня какво е фовиа, така че, препоръчвам да прочетеш по-надолу текста, някъде там ще откриеш определението. 😉

Случвало ли ти се е, да отидеш на ресторант, да видиш изящно разположено ястие в чиния, чудиш се да го ядеш ли или да му се любуваш с поглед само, обаче поради леко приглушената светлина, не можеш точно да определиш какво точно има в него.

Преди време обещах да напиша публикация, в която обяснявам защо трябва да има достатъчно луксове светлина в ресторантите и ето че изпълнявам обещанието.

Лукс е единица за осветеност по Международната система единици SI. 1 лукс е количеството светлина, излъчено от 1 лумен, равномерно разпределено на 1 кв.м осветена площ.

С лумен се измерва осветлението, което излъчват изкуствени източници. Ама сега ако дам и определение за лумен, може да се откажеш да четеш повече и така няма да разбереш какво е фовиа, също като в разказа за сепулката. За това ти давам източника[1], от който аз четох за лумен, за да си прочетеш подробности, ако те интересува.

За всички ни е ясно, че преди да опитаме едно ястие ние го оглеждаме най-напред. Ако ни изглежда добре, решаваме да го ядем. Това е заложено дълбоко в инстинкта ни за самосъхранение. Ако нещо не изглежда ядивно, не го закачаме.

По миризмата определяме дали е апетитно. Някои големи майстори правят така, че да можем и да  чуем храната си- фъскащ  и пушещ сух лед,  цвъркане на месце върху гореща плоча и разни други фокуси в чинията и чашата. Накрая чак идват вкусовите рецептори, с които преценяваме дали ни е вкусно и дали да продължим да ядем.

Особено, когато се касае за гурме кухня, където се съчетават цветове, правят се контрасти, направо се рисува в чинията, очите имат много важна роля, за да дадем висока или средна оценка на старанията на готвачите.

Та към всичко това има отношение фовиата. Тя е нещо, което всички имаме в очите си и даже не си даваме сметка за нея. Само че, за да функционира тя, има нужда от светлина.

Връщаме се за малко в гимназиалния курс в час по биология, за да обясня къде се крие  това ценно нещо фовиата.

Знаеш ли защо не се блъскаме в мебелите, когато отиваме нощно време до тоалетната в тъмното?

Човешкото око може да вижда в полумрак, но тогава зрението ни се доближава много до монохромното възприемане- т.е. един цвят и няколко негови оттенъка.

За зрението в полумрак, но без цветове отговарят пръчици в окото, но те не са толкова придирчиви към цветовете и не могат да ни предадат много информация за тях. За шарената част от света отговарят конусчетата. Те са концентрирани предимно около и във фовиата. А тя е една много мъничка вдлъбнатина в окото ни, не по-голяма от 1.5мм. От тях, 0.55 мм нямат никакви кръвоносни съдове наоколо, за да се поглъща изцяло попадащата там светлина и да няма никакви разсейки от нея. Точно по тази причина, изображението, което се възприема от тази част е в най-големи детайли. А за това да се открояват точно всички цветове и техните нюанси, отговарят някакви си 0.35мм, които са снабдени единствено с конусчета. Само че, те са много капризни на светлина. Без нея не искат да действат и тогава работата на зрението я вършат пръчиците.

Ето и една илюстрация на устройството на човешкото око, където можеш да видиш къде се намира фовиата.

Устройство на окото, източник aniridiabg.eu

Така че, за да виждаме добре какво се каним да сложим в устата си, е добре да има достатъчно светлина, а не да гадаем в тъмното. А за гурмето е направо задължително, иначе шедьовърът в чинията ще остане недооценен.

Да не забравяме за такива като мен, дето пишат и оценяват ресторанти, както и всички други ентусиасти, които не могат да се нахранят, ако не си постнат храната във Facebook и Instagram. 😊 Всички знаем, че за хубавата снимка е нужна светлина. Ясно е, че може да се ползва светкавица, но тя изкривява цветовете на изображението и прави неприятни сенки. В същото време, нито един софтуер за редактиране, не може да навакса липсата на светлина при заснемането. Не е добре за ресторанта, ако кадрите с техните ястия са замазани, тъмни и без контраст. Някои от филмчетата, които показвам в блога и канала ми в YouTube имат лошо качество точно по причина, осветлението не е било достатъчно силно за да станат хубави снимките.

 

Dave Whamond
Dave Whamond, Calgary, Canada, www.davewhamond.com

Най-добре би било, ако имаш ресторант от типа fine dining и предлагаш гурме, което искаш клиентите да оценят подобаващо, според старанията на екипа в кухнята,  да се консултираш с много добър специалист по осветлението и дизайнер, които да ти препоръчат точно колко лумена да излъчват източниците в залата и кухнята, как да са разположени и в кой спектър да светят.

А ако си вдигнал още по-високо летвата и се стараеш да прилагаш принципите на Икономиката на преживяванията[2] е още по-важно „сцената“ на твоя „спектакъл“[3], който предлагаш на клиента, да е добре осветена на точните места, където се развива основното действие.

Така че, let there be light!

За Икономиката на преживяванията можеш да научиш повече от категорията, посветена специално на нея в блога. Подкрепила обясненията за нея съм с примери от България и света.

Допада ли ти моя блог? Чудесно! Тогава следи за следващи ревюта и пътеписи в Instagram, Facebook, YouTubeLinkedIn, Twitter. А най-добре е да се абонираш с мейл тук директно. Търсиш ли инфо за добри ресторанти, хотели и всякакви приятни местенца по света и у нас? Тогава се порови в категориите placescases.com, може да си откриеш нещо точно като за теб.

[1] https://www.britannica.com/science/lux

[2] „The Experience Economy” by B. Joseph Pine II and James H. Gilmore, updated edition, Harvard Business Review Press Boston, Massachusetts

 

[3] Според авторите на теорията за „Икономиката на преживяванията“, най-впечатляващите места за клиентите са, тези, където има усещането, че участва в спектакъл, представен специално за него, в който е едновременно зрител и актьор.

Източник: „Biological Psychology“, James W. Kalat, North Carolina State University

 

 

Какво мислиш за това?

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.